Със забраната на прокюрдска партия Ердоган гори мостове и се обръща към национализма
В първите дни на мирните преговори с кюрдски бойци през 2013 г. тогавашният министър-председател на Турция Реджеп Тайип Ердоган се обяви против етническото разделение и заяви, че „ние сме правителство, което е стъпкало всякакъв вид национализъм“.
Осем години по-късно, много след като преговорите се сринаха при изблик на насилие, анализатори казват, че Ердоган, днес президент, е зависим от своите съюзници националисти в парламента, водени от Девлет Бахчели. Това според тях ограничава политическите му възможности, дава тласък на автократичните ходове и отчуждава кюрдите в цялата страна.
Обратът, при който Ердоган премина от засилване на правата на кюрдите до твърд пакт с националистите, бе подсилен тази седмица. Водещ прокурор предприе мерки за забрана на прокюрдската Демократична партия на народите заради връзки с въоръжени организации, след месеци призиви за това от Партията за националистическо действие (ПНД) на Бахчели.
Дженгиз Чандар, автор на доклад, в който разглежда начините да се сложи край на десетилетното въстание преди мирния процес, каза, че моментът, в който се повдигат обвинения на ДПН, тъкмо преди конгрес на ПНД, показва, че Бахчели е имал по-голяма роля във вземането на решението. „Това показва, че турската автокрация става много по-репресивна срещу кюрдите и… още по-националистически настроена“, каза пред „Ройтерс“ дългогодишният политически коментатор. „Или Ердоган е техен (на ПНД) заложник, или действа в унисон с тях.“
„Тунелът, в който правителството тласна Турция, става още по-тъмен. Не виждаме светлина в края.“
Подобно на това мнение, съпредседателите на ДПН Первин Булдан и Митхат Санджар заявиха, че ПСР е „направила подарък на конгреса на ПНД чрез съдебната система, а прокурорите са действали по политически указания“.
Правителството казва, че турската съдебна система е независима. Самата ПСР, партията на Ердоган с ислямистки корени, която е на власт от 2002 г. се размина на косъм със закриване през 2008 г. В миналото той е говорил против такива стъпки, например срещу разпусканет на друга прокюрдска партия през 2009 г. След прекратяването на огъня с бойците на Кюрдската работническа партия (ПКК) през 2015 г. обаче Ердоган втвърди позицият си. Хиляди членове на ДПН са арестувани при репресии. Много от депутатите и кметовете ѝ са хвърлени в затвора.
Директорът на Ердоган за комуникациите Фахретин Алтун заяви, че ДПН има „органични връзки“ с ПКК. ДПН, третата по големина партия в Турция, отрича.
Повече от 40 хил. души са убити в конфликта, който ПКК започна през 1984 г. Тя е определена за терористична група от Турция, САЩ и Европейския съюз.
Променен политически климат
В ранните години на Ердоган като лидер, вдъхновен от надеждата да вкара Турция в ЕС, той разшири политическите и културните права за кюрдите – около 20% от 84-милионното население на страната. Ердоган защити съюза си с ПНД, като заяви, че той показва как лични и политически различия могат да бъдат преодолени в името на националния интерес.
Проучванията обаче показват, че подкрепата за ПСР и MHP е намаляла. Правителството се бори с икономическите последици от коронавирусната пандемия. Изборите са насрочени за 2023 г.
Гьонул Тол, директор на програмата на Института за Близкия изток в Турция, заяви, че Ердоган се опитва да раздели опозицията, като политика на криминализиране на ДПН от 2015 г. насам. Решението за нейното затваряне „вдигна залога“, каза тя, след като правителството бе критикувано за неуспешна мисия за спасяване на 13 пленени турци, войници и полиция в Ирак миналия месец. Анкара казва, че те са екзекутирани от бойци на ПКК.
„Ердоган и неговият националистически съюзник ще продължат да използват кюрдската карта, за да поддържат базата си сплотена,“ каза Тол. „Те се надяват да задържат кюрдския избирател у дома на следващите избори, като закрият ДПН, но това може много да се отрази (и) да мобилизира кюрдските избиратели да подкрепят опозицията.“
Галип Далай, сътрудник в академията „Бош“, каза, че моментът на закриването няма да се отрази добре политически на ПСР. „(Това) ще затрудни перспективата Ердоган да намери нови партньори сред опозиционните политически актьори,“ каза той. Далай заяви, че опциите на президента изглеждат сведени до неговия националистически алианс, който се отказва от подкрепата си или се връща към парламентарна система, заменена от президентска през 2018 г., когато ПСР и ПНД договориха съюза си.
„Този ход изгаря още мостове между управляващата ПСР и кюрдите и допринася за чувството на политическо отчуждение на кюрдите,“ каза той.
Снимка: Асосиейтед Прес
Източник: ДневникБГ